Монтаж на мивка за баня: Направи си сам

Увод

Ремонтът на банята често изглежда като предизвикателство, което изисква професионална намеса, но с правилната подготовка монтажът на мивка е напълно постижима задача за всеки ентусиаст. Изборът на подходящ модел и правилното боравене с инструментите са ключът към функционалното и естетично пространство. В тази статия ще разгледаме различните видове конструкции – от класическото „лале“ до модерните конзолни и вградени мивки, и ще ви преведем през целия процес на инсталация, монтаж на сифон и смесител, както и най-честите грешки, които да избягвате.

Необходими инструменти

За работата ще са нужни перфоратор или ударна бормашина, комплект ключове и отвертки, уплътнител (герметик), ролетка, нивелир и молив.

От помощните материали ще са необходими различни крепежни елементи и сифон (често се продават заедно с мивката), както и смесител, който се купува допълнително.

Видове мивки

Преди покупката на мивка за баня е важно да се избере моделът и видът на конструкцията. От всички съществуващи типове се отличават четири.

Вградена. Монтира се в плот или шкаф. Най-популярните форми са правоъгълни и овални. Вграждането на мивката е възможно във всяка мебел: маса, шкафче, конзола. Плюсът на тези мивки е, че тръбите не са на показ, а шкафът е добре пригоден за съхранение на вещи, битова химия и останали необходими предмети. Сред недостатъците е фактът, че конструкцията заема немалко площ, затова не се използва за бани с малък метраж.

С пиедестал. Мивката се монтира върху декоративна опора, която крие комуникациите и прави конструкцията по-привлекателна. По-подходяща е за големи пространства в класическо оформление, тъй като при този монтаж не е възможно да се съхраняват вещи под мивката. Мивките с пиедестал биват цели или разделени, където купата и основата са различни конструкции.

С полупиедестал. Разновидност на мивките с пиедестал, при която конструкцията не стъпва на пода, а се опира на стената. Вариантът изглежда красиво, но за да не остават комуникациите на показ, сифонът трябва да бъде изведен на определена височина. Предимството на този вид е в универсалността, тъй като мивката е подходяща за различни стилове, а също и в лесния монтаж и невысоката цена.

Конзолна. Установява се на стената с помощта на специални кронштейни (скоби). Освен със стилен дизайн, моделът се отличава с надеждност благодарение на здравите кронштейни, лесен и бърз монтаж – свързването на комуникациите се прави отзад, а не отдолу, и благодарение на това те не се забелязват. Също така те имат добра херметизация на фугите, гарантираща защита от течове.

Поетапен монтаж (според вида на мивката)

Спазвайки правилата за монтаж на мивка в банята, ще успеете да извършите работата бързо и качествено, без привличане на водопроводчик. Нека разгледаме какви стъпки трябва да се следват.

След подготовката на всички необходими инструменти и материали, задължително трябва да спрете водата в жилището.

Извършва се демонтаж на старата санитария. За целта се отвиват гайките и се откачат меките връзки. Тръбите се спускат в някакъв съд. След това лесно се сваля смесителят и се откача сифонът, който свързва мивката с канализацията. Когато всички гайки са развити, остава да се махне умивалникът от крепежите и да се остави настрани.

След това гледаме новия умивалник: определяме типа на неговата конструкция. Монтажът се извършва спрямо тази характеристика. Ще разгледаме нюансите при монтажа на различните типове поотделно.

Мивка тип „лале“. Отличителната черта на тази разновидност е наличието на пиедестал („крак“), върху който се опира купата. В предварително пробитите отвори се навиват шпилки (крепежни болтове). На тях се поставя купата на мивката, като същевременно тя се напасва върху пиедестала така, че отворът за оттичане да бъде центриран точно над него. След това върху шпилките се поставят предпазните вложки и уплътнителните шайби и системата внимателно се притяга към стената.

Монтажът на витлото (сифона) се извършва с поставяне на уплътнения, които трябва да прилепнат плътно към керамиката без луфтове или размествания. Централният винт се затяга, сифонът се свързва към витлото, след което отводната тръба се зауства в канализацията. Смесителят се монтира към конструкцията чрез меки връзки, свързани към водопровода.

Ако е избран монтаж на мивка с полупиедестал, отворът на канализацията трябва да бъде разположен на около половин метър от пода, за да може декоративният елемент да покрие изцяло тръбите, без те да се виждат отдолу.

Чрез конзоли или скоби. Това е най-популярният и изпитан начин за закрепване на мивката към стената. След разчертаване на правилното местоположение, крепежите се налагат към стената и с молив се отбелязват местата за пробиване. С перфоратор се подготвят отворите и се поставят дюбели, след което конзолите се фиксират здраво. Върху получената основа се поставя купата на мивката.

Вградена. Разпространен начин за монтаж, подходящ за всякакви помещения. Затова въпросът как се монтира мивка в банята от този тип е особено актуален. В ролята на шкаф често се използват конструкции от дърво, керамика и гипсокартон. По отбелязаните точки върху плота се изрязва отвор за умивалника. Най-лесно е тази задача да се изпълни с прободен трион (зеге). Мястото, където се допират мивката и плотът, се намазва с уплътнител и се фиксира.

Сифонът се монтира по сходен начин при всеки тип конструкция. В отвора на купата се поставя металната решетка с уплътнение, а от долната страна (отвън) се налага „гърлото“ на сифона. Двете части се притягат чрез свързващ болт или застопоряваща гайка. Чашката (утаителят) на сифона се завива към тръбата. След това в канализационния отвор се поставя гумен маншон (редукция), в който се вкарва отвеждащата гофрирана тръба. За максимална херметичност областта на снадката може да се обработи със силиконов уплътнител.

Проверка на херметичността може да се направи, като се напълни сифонът с вода. Ако има течове, трябва още малко да се притегнат уплътнителните гайки.

Заключителният етап е монтажът на смесителя. На маркучите трябва да се поставят уплътнения, след което да се завият към смесителя. Кранът се вкарва в предназначения за него отвор в купата, а тръбичките се прекарват под мивката. Смесителят се закрепва с помощта на болт и гайка. Маркучите се свързват към тръбите и се притягат с гайки.

Важен момент при монтажа на смесителя е да не се пренатягат свързващите детайли. Трябва да се завиват на ръка, като леко се притягат местата на снадките на маркучите с гаечен ключ. За да не се допуснат течове, се препоръчва резбовите съединения да се уплътнят.

Грешки при монтажа на мивка

Монтирането на мивка в банята със собствени ръце ще бъде лесно при спазване на всички етапи. Но често начинаещите майстори допускат грешки, заради които се сблъскват с проблеми в процеса на работа и при експлоатацията на мивката. Ще разгледаме основните грешки.

Неправилен монтаж на сифона

Една от частите на сифона – накрайникът – се свързва с канализацията. Когато сифонът е монтиран правилно, водата в него действа като бариера, която изолира банята от неприятните миризми. Ако при монтажа са допуснати грешки и накрайникът не достига нивото на течността в самата колба, в помещението ще започне да се усеща миризма на канализация.

Ако проблемът е в това, че накрайникът е разположен твърде високо в колбовия сифон, той трябва леко да се спусне надолу. Важно е краят му да бъде потопен в течността на хидрозатвора с около 2–4 см. Това ще предотврати разпространението на миризми в помещението.

Причина за подобен проблем може да бъде и неправилният монтаж на гофрирания сифон, ако той не е огънат правилно при фиксирането със скобите (хомутите). Те обикновено са включени в комплекта и служат за оформяне на U-образната извивка, която задържа вода и създава хидрозатвор. Именно тази водна тапа пречи на миризмите да преминават нагоре.

Липса на херметичност по фугите

При монтажа трябва да се обърне голямо внимание на всички снадки. Необходимо е да се купува сифон с максимално надеждни детайли и да се акцентира върху фугите на частите. Ако при ползване на мивката на пода се появява вода, това най-често говори за недостатъчна херметичност на фугите. Затова при монтажа е важно да се спазва точна последователност от действия: смесителят се препоръчва да се подсъедини още преди да се монтира мивката в банята.

Херметични фуги трябва да се осигурят между купата на мивката и стената. В противен случай течността ще се събира в образувалата се вдлъбнатина и ще става причина за течове. За да не възникват подобни неприятности, задължително се използват маджуни и уплътнители.

Повреда при неправилен монтаж

Неграмотната инсталация увеличава вероятността да се повреди както смесителят и мивката, така и сифонът. Конструкцията само изглежда масивна и здрава, но независимо от производителя, тя е доста крехка.

Ако монтажът е извършен неправилно, потребителят може да се сблъска с повреда на гофрата, накрайника, поява на отломки и пукнатини по тръбите на канализацията.

Последният проблем възниква особено често, когато тръбите в жилището са стари. Но ако се изпълняват всички работи по монтажа акуратно и се избира качествена санитария, то такива проблеми не би трябвало да възникнат.

Какво е важно да се знае

Преди сами да монтирате мивка в банята, е необходимо да пресметнете правилния размер и да изберете място за конструкцията.

Преди покупката на модела е необходимо да се направят измервания на санитарния възел, за да се определи местоположението на умивалника и неговите размери.

Оптималната ширина на мивката е 50-65 см. При покупка на по-малък модел има вероятност от разпръскване на вода по стените и пода при употреба. Ако се избере по-едър вариант, то при малък метраж той ще изглежда грубо и ще заема твърде много площ.

Ако банята е просторна, е допустимо да се монтира двойна мивка. Но в тази ситуация е необходимо да се поддържа разстояние около 90 см между централните точки на умивалниците.

Необходимо е да се гледа и височината на разположение на мивката. Предвид възрастта на хората, които ще я ползват, за стандартни се считат различни височини. За възрастни този параметър е приблизително на ниво 80-85 см, за деца и подрастващи е по-комфортно да ползват конструкции с височина 60-70 см.

Замисляйки се за покупка на мивка, оценете площта и особеностите на санитарния възел, където планирате да я поставите. Отделно помещение за баня на гости, малогабаритна баня, където трудно се отделя място за душ кабина, или баня с голяма площ, където мястото ще стигне за повече от една вана и душ – от това трябва да се оттласнете при избора на модел.

Ще се спрем по-подробно на разпространените грешки, които допускат много собственици на жилища:

Избор на неподходящ размер

Ако оборудвате единствения санитарен възел, то минималната ширина на мивката за него е 60 см. За баня в малко жилище или гостен възел е по-добре да избирате модели с мини-купи, чиято ширина е приблизително 40-50 см, а дълбочината достига около 25 см. Несъразмерните с метража на стаята габарити на конструкцията ще изглеждат странно.

Пренебрегване особеностите на своето жилище

Не трябва да правите „като при познат“ или като в модно списание. Може да се получи така, че мивка с нестандартна форма или размер да не се впише в обстановката на вашата стая или да не подхожда по стил. Затова при покупка е по-добре да се оттласнете от избраната стилистика, да гледате съчетанието на цветове, форми, да избирате умивалника под съществуващите мебели и друга санитария.

Купуване на мивка без отчет на своя ръст

Стандартната височина на монтаж на умивалника е ориентирана към хора със среден ръст. Ако сред живеещите в жилището мнозинството са доста високи или, напротив, под средното ниво, по-добре е да не купувате класически вариант на пиедестал. Много по-подходящи в този случай ще бъдат накладните видове (тип купа върху плот), монтирани така, че да ви бъде комфортно да се миете.

Избор на неподходящ смесител

Преди да монтирате правилно мивката в банята, изберете подходящи комплектоващи части. Една от най-важните е смесителят. Той трябва да хармонизира с умивалника по стилистика, а също и да бъде удобен: с правилната конструкция водата няма да се разпръсква. Ако се съмнявате, че ще успеете да подберете идеално подходящ, купувайте мивка и смесител от една марка – така е по-лесно да се сглоби комплект от тях.

Забравяне за организирането на места за съхранение

Дори най-голямата баня не искаме да бъде затрупана с различни шишенца, принадлежности за баня и други дреболии. Много по-красиво и подредено изглежда, когато всичко е скрито. Затова си струва да избирате вместителни шкафове под умивалниците. Те могат да бъдат оборудвани с чекмеджета, затворени рафтове и стелажи.

Съвети от професионалисти

Полезни препоръки за монтаж от майстори ще позволят да се опрости процесът на покупка и инсталиране на конструкцията:

Преди да отидете в магазина, задължително направете замервания на банята, нарисувайте на лист хартия схема на помещението, отразявайки размерите и разположението на всички санитарни изделия.

Решавайки мивка от какъв материал да изберете, помнете, че конструкцията трябва да бъде здрава и хигиенична. Обикновено марките предлагат модели от порцелан, естествен и изкуствен камък, стъклени и метални варианти. Порцелановите умивалници печелят по съотношение цена-качество.

От този материал предимно се изработват умивалници за бани. Самият материал представлява изпечена глина. Тя се подлага на продължително изпичане, благодарение на което е по-практична при употреба от аналозите от фаянс. Порцеланът се отличава с повишена плътност, структурата му е еднородна, затова той добре отблъсква водата и не абсорбира миризми. При редовна грижа такава санитария ще запази привлекателния си вид с години.

Монтажът на мивката се извършва по точен нивелир. При това специалистите съветват да се използва стандартен воден нивелир, а не лазерен – с негова помощ за начинаещия майстор е много по-лесно да премери правилността на монтажа.

Ако никога не сте се занимавали с монтаж на санитария, то как да монтирате накладна мивка в банята (тип купа върху плот) със сигурност ще разберете. Това е най-лесната за монтаж разновидност.

Стенният и вграденият монтаж на мивки изискват използването на специални уплътнители, които позволяват да се постигне идеална херметичност на фугите. В останалите случаи може да не се купуват специални състави.

Забранено е ползването на неподходящи свредла и приставки за перфоратора, които могат да доведат до образуване на пукнатини и повреда на санитарията.

Особено внимание се отделя на качественото закрепване на купата на умивалника. Това ще позволи да не се допусне в процеса на експлоатация конструкцията да се разхлаби и това да стане причина за повреда на отточните тръби.

След монтажа на санитарията е важно редовно да я почиствате. За целта се препоръчва ползването на меки гъби и избягването на средства с абразивни частици. Ако се пренебрегва това правило, висок е рискът от поява на микродраскотини по покритието, заради които умивалникът бързо ще загуби първоначалния си вид.

Да запомним

Самостоятелният монтаж на мивка в банята не само спестява средства, но и гарантира, че работата е извършена с внимание към детайла. Ключът към дълготрайната експлоатация се крие в прецизната херметизация на фугите и правилното позициониране на хидрозатвора в сифона. Независимо дали залагате на елегантен порцелан или практична вградена конструкция, спазването на техническите изисквания и съветите на професионалистите ще превърне вашата баня в удобно и стилно място за ежедневна грижа.